Алекс Любенов - новото попълнение в овчарския скок

На шампионата за юноши под 18 г. преди 10-ина дни в София едно високо и източено момче щурмуваше една след друга височините в сектора за овчарски скок. Алекс Любенов на три пъти в една и съща вечер подобри личния си рекорд, довеждайки го до 4.60 м и раздвижи позадрямалата публика по трибуните. Роден на 23 април 2011 г., Алекс Любенов съвсем не започва спортния си път в атлетиката. Макар да има пред себе си примера на баща си (Любомир Любенов, национален състезател и шампион на 400 м с преп. за младежи с 50.48 сек) и майка си Десислава Стоянова (също шампионка на 400 м с преп., но за девойки с 60.56 сек), Алекс пробва първо волейбола. Висок и отскоклив, той забива немалко точки над мрежата в полето на противниковия отбор. Именно във волейбола е и първият му медал - бронзов от националния шампионат за момчета. Скоро обаче инересът се премества към индивидуалния спорт и на семейния съвет е решено Алекс да започне да се занимава с... овчарски скок. „В Пловдив имаме такива традиции в овчарския скок, казва Алекс. - Много съм слушал и гледал (клипове в Ютюб) за великите състезатели на пловдивската школа – Атанас Търев, Спас Бухалов, Делко Лесев, Найден Йорданов, Антон Паскалев... Най-много ми допада рекордьорът Атанас Търев – той ще бъде и занапред пътеводният пример за мен!” И така – решено е. Алекс Любенов започва подготовка при Ангел Пенчев. Започват трудните тренировки за усвояването на така сложната техника, за натрупването на необходимите качества бързина, сила, отсколивост, гъвкавост, акробатика. Скоро успехите не закъсняват. Още миналата година Алекс спечели златния медал на овчарски скок при юношите под 18 г.

Тази зима в зала „Асикс Арена” Любенов-младши стана двоен шампион – както при младшата, така и при старшата възраст. В добавка спечели медал и... в бягането на 60 м с преп. (нали татко Любомир е бил шампион именно на хърделите). Пък и бащата неведнъж споделя, че съзира сина си повече като препятственик и спринтьор. Но засега усилията са насочени повече към овчарския скок. На Балканиадата за юноши в зала в София Алекс спечели бронзов медал и само прекомерното вълнение и припряност му попречиха да постигне резултат около 4.50 м. Дойде съботната вечер на 25 май – националният шампионат за юноши и девойки под 18 г. Любенов премина чисто няколко височини и се справи от раз и с 4.60 м. На 4.80 м закачи съвсем леко летвата, но тя се заклати и падна! „Като че изведнъж се „отпуших”. Грешките, които допусках в техниката преди, сега бяха избегнати и се разкачах с неподозирана лекота. Топлото отношение на момчетата на трибуната също ме окуражи! Жалко, че изпуснах 4.80 м, споделя Алекс. - Имам много резерв към следващия рубеж – 4.80 м! С треньора ми Ангел Пенчев и със съветите на другия Ангел – Лафчиев (треньор на Спас Бухалов и Делко Лесев) продължаваме да търсим оптималната техника и най-рационалния скок. За петте метра ли? Не знам дали ще ги премина успешно още през този сезон, но и това ще стане.

Напоследък нашата дисциплина като че осиротя... Само в Пловдив и в Бургас, отчасти и в Русе, все още не се отказват да практикуват овчарския скок. Няма условия, няма прътове – това са оправдания на тези, които май нямат цел. Аз имам моята. Всъщност те са няколко – да спечеля балканската титла за юноши и да взема квота за Младежките олимпийски игри през октомври в Буенос Айрес. А догодина да участвам на европейското първенство за юноши. Петте метра ще стоят като перспектива пред мен постоянно, а и треньорът ми е убеден, че скоро и те ще бъдат победени.” В натоварения график на двуразови тренировки и обучението в спортното училище Алекс Любенов намира време и за разтоварване. Обича да рисува. „Рисуването ме релаксира и ми дава необходимия душевен комфорт. Обичам това изкуство, може би един ден ще се заема професионално с четката и палитрата. Засега обаче съм хванал здраво пръта за овчарски скок и няма да го пусна, докато не постигна мечтите си!” Един млад и целеустремен талант на пловдивската лека атлетика тепърва набира сили и кураж за възраждането на овчарския скок в България. Докъде ще стигне, бъдещето ще покаже. Само да е здрав, както самият той повтаря често, другото ще дойде само!